Износът на Китай пада за 5-ти поред месец

Износът на Китай пада за 5-ти поред месец през март. Продажбите зад граница са намалели със 17,1% в сравнение с година по-рано, до $90,29 млрд., съобщи митническата служба на страната. Вносът също отбелязва спад с 25,1%, оставяйки $18,56 млрд. търговски излишък. Свиващата се световна търговия и най-бавният растеж на местната икономика от 7 години насам се отразиха на милиони работници, които останаха без препитание, и накараха премиера Уен Ябао да отпусне $585 млрд. стимулиращ пакет за икономиката.

Източник: Блумберг

Коментар от мен: Износът на Китай пада, защото китайците произвеждат масово еднодневки, което е в пълен разрез с всякаква логика за по-успешно оползотворяване на ресурсите. А в момента хората започнаха да смятат ефективно и да си купуват продукти с по-добри качества и по-дълъг ресурс. А дори и това да не се е случило все още – ще се случи в близко бъдеще. И износът на Китай ще продължи да пада.

Индия и размириците в Мумбай

Индия ми дойеде надпрагово и в положителен и в негативен смисъл. Извън очакванията ми попадна мръсотията, праха и мизерията, която видях. Над очакванията ми попдна госторпеимството на хората и възможностите за бизнес, които съществуват там. И все пак Индия е голяма, а аз съм видял само Делхи.

В самолета видях реклама на училище по бизнес в Москва, което се хвалеше, че подготвя студентите си за работа с и в RICH-държавите. RICH е игра на думи. В пряк превод означава богат, а в рекламата обясниха, че това са Russia (Русия), India (Индия) и CHina (Китай). Пишеше, че е важно да си подготвен да работиш в и с тези страни, защото те са богати на природни ресурси, богати на култура, богати на история, богати на човешки ресурси и т.н. Като се замисля всичко това е вярно.

И сега да се върна на темата. Защо са размириците в Мумбай, в които участват хора, набедени за терористи? Просто е – Индия рано или късно ще се развие до нивото на Китай. Разликата между двете държави е в начина им на управление, инак и двете се намират в Азия, и двете имат огромен човешки ресурс, големи природни ресурси, и двете са „богати“ страни. И ако в миналите векове е било възможно да се изцеждат ресурсите на по-слабо развитите страни чрез сила, както са направили Великобританците в Индия, то това е вече по-малко възможно.

Моят учител Петър Марков ми каза, че всъщност англичаните не са се оттеглили от Индия, това се е случило официално, но не и в дейсвтителност. В образователната система на Англия през всичките години след независимостта на Индия (1947) са се образовали голямо количество индийци, които след това са се връщали в Индия, за да работят макар и несъзнателно за благото на Великобритания. Разпространението на културата на дадена нация си е държавна икономическа политика. Затова немците са си създали Geothe Institut, французите Institut Francaise и т.н.

Но вече Светът навлезе в информационната ера и информационното затъмнение привърши. Така наречените „азиатски тигри“ (Китай и Индия) взеха да наддигат нос. А това е неизгодно за така наречените „развити страни“. Затова стана необходимо да се произведат няколко атентата във финансовата столица на Индия – Мумбай. Така да се каже за охлаждане на страстите. Всеки нормално мислещ човек (каквито за жалост има много) вече ще се замисли дали да отиде до Индия. Както за бизнес, така и за туризъм. Нещата са прости.

Инвестициите, специалните икономически зони и зоните за развитие в Китай

Наскоро ми попадна изследване за влиянието на специалните икономически зони (Special Economic Zones – SEZ) и зоните за икономическо и технологично развитие (Economic and Technological Development Zones – ETDZ) в Китай.

През 1978 год. в Китай проведоха големи икономически реформи, които доведоха до икономическия цъфтеж на държавата днес. Ролята на SEZ и ETDZ за този икономически растеж е значителна. Днес Китай е четвъртата по големина индустриална нация в света.

В Китай днес има 4 специални икономически зони и 54 зони за икономическо и технологично развитие. Чуждестранните компании, които инвестират в тези зони, получават редица предимства, някои от които са: данъчни облекчения, възможност да върнат печалби и инвестиции в страните, от които идват, наеми на парцели на цени под пазарните, финансирани от държавата програми за обучения и набиране на персонал, осигуряване на жилища за персонала и редица митнически облекчения.

С влизането ни в ЕС значително бе отслабена ролята на българските Свободни безмитни зони (СБЗ). Всъщност те никога не са могли да бъдат сравнявани с китайските. СБЗ в миналото бяха използвани от фирми-износители за изнасяне на печалбите (освен на стоките…) в чужбина и плащане на по-ниски данъци в България. В момента дори и за това не могат да бъдат използвани, а привилегиите, които дава закона са изключително безинтересни.

Хареса ми наименованието „зони за икономическо и технологично развитие“. От такива имаме нужда в България спешно. Технологичното и икономическо изоставане на много български области и свързаната с това липса на квалифицирана работна ръка ни прави много малко атрактивни за каквито и да било инвеститори.

Дори в държави като Австрия и Германия областните и общински администрации работят по проекти за регионално развитие, като отдават земя на концесия безплатно само срещу задължението да инвестираш в съоръженията и да осигуряваш работни места. В Китай са приложили тази практика още по-мащабно. В разговор с приятел научих, че в Индия също има такава практика. Отделните щати в Индия, които са заинтересовани да привличат местни или чужди капитали, стигат дори до одържавяване на терени, за да задоволят потребностите на инвеститора.

В политиките на българското Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е заложено както подобрение на инвестиционния климат, така и технически подобрения. Но не се сещам за факти, които да потвърдят изпълнението на тази част от политиките. По моя информация си имаме единствено Агенцията за инвестиции, която има за основна цел да привлича инвестиции (български и други), да издава сертификати за инвеститори от определен клас и да се бори с останалата администрация за осигуряването на законовите права на инвеститора.

Инак китайците си имат открити задачи в сферата на екологията, но и тях ще разрешат…