Необходимост от промяна на Закона за гарантиране на влоговете в банките

Настоящото предложението се отнася до това гарантирането на влоговете в банките от Фонда за гарантиране на влоговете в банките да е обусловено от разумна лихвена политика на самите банки.

В сегашната си редакция чл. 4, ал. 1 от Закона гласи: „Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 100 000 лв.”, като според ал. 2: „В посочената сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.”.

Предложението се състои в следното:
1. В чл. 4, се създава нова алинея 3 със следното съдържание:
(3) Общият размер на начислените лихви не може да надвишава размерът на годишната лихва до ОЛП на БНБ плюс два пункта за лева, LIBOR плюс два пункта за щатски долари, EURIBOR плюс два пункта за евро и всички останали валути. Влогове с годишна лихва над този размер не се гарантират от Фонда.
2. Сегашната алинея 3 става алинея 4.

МОТИВИ към предложението

Мотивите ми за предложените промени за допълване на текстове или изменение на съществуващи текстове в горепосочения закон, са следните:

В сегашната редакция законът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в банките независимо от броя и размера им до 100 000 лв. Фондът за гарантиране на влоговете в банките включва в посочената сума и начислените лихви, независимо от техния размер и какви са били условия на банката по съответния депозит.

Безспорен факт е, че редица банки предлагат на пръв поглед изключително изгодни условия и много високи лихвени проценти, единствено с цел да привлекат повече клиенти. Не са редки случаите, в които лихвата по подобни депозити достига до 11 /единадесет/ % !!! По този начин клиентите на банката, подмамени от изгодните условия, влагат парите си в нея, без да вземат предвид дали предложената лихва е реална и до какви последствия води тяхното решение, тъй като държавата гарантира техния влог и така косвено подкрепя тази неразумна лихвена политика.

А вложителите, водени от „промоционалните” лихвени нива, постоянно сменят банката, в която влагат средствата си, защото търсят най-вискоите нива, което довежда до несигурност в банковия сектор и създаване на предпоставка за нелоялна конкуренция между банковите институции, които желаейки да привлекат повече депозити, са принудени да увеличават спираловидно все повече нивата на лихвите по депозити. Сегашния закон подкрепя тези негативни явления.

Подобна нереално висока лихва по депозитите обаче неминуемо води и до една рекордно висока лихва по кредитите, което е подчертано неблагоприятно явление за националната ни икономика.

Някои тръговски банки в момента се стремят да подобрят своята ликвидност чрез набиране на повече депозити. А същевременно политиката на тези банки, предлагащи нереално високи лихвени проценти по депозити, всъщност довежда до влошаване на ликвидоността им поради по-високите лихвени плащания, които те следва да извършат. А нежеланието на бизнеса да взема кредити при крайно неизгодните условия, които се предлагат на банковия пазар, води до загуби на търговските банки, които извършват лихвени плащания, а нямат адекватни постъпления насреща.

Банките, провеждащи по-сдържана лихвена политика (в рамките на разумните ОЛП, EURIBOR или LIBOR + 2 пункта), която води до стабилност в банковата система и националната икономика, са в очевидно в по-неизгодно положение, поради по-малката „атрактивност” на своите банкови продукти.

Факт е, че в България размерът на банковите спестявания не е толкова голям, в сравнение с развитите европейски страни, където доходите са по-високи и гражданите традиционно спестяват повече. Държавата следва да полага грижи за повишаване доверието на гражданите и икономическите субекти в националната банкова система, но в условията на световната икономическа криза, държавата още повече следва да насърчава кредитирането на бизнеса при изгодни условия, защото то е в основата на икономическия растеж.

Предлаганата промяна на закона не ограничава договарянето на банките, тя цели единствено да стабилизира лихвените нива в съответсвие с тези на международните финансови пазари, като по този начин ще стабилизира банковата система, ще я предпази от сътресения, дължащи се на неразумно увеличаване на лихвените нива по депозитите и по естествен път ще доведе до по-изгодни лихвени нива за кредитиране на малкия и среден бизнес в страната, чието развитие е приоритет на ЕС и правителството на България.

С последната законодателна промяна, когато бе увеличен размерът на гарантираност до 100 000 лева, безспорно се засили и доверието в банковата система. Обвързването на тази гаранция с провеждането на една разумна лихвена политика от страна на банките, без съмнение ще се отрази както върху повишаване доверието в стабилността на банковата система, така и чрез нарастващ брой депозити и кредити ще бъде постигната една по-благоприятна макроикономическа рамка.

Докато в останалите европейски страни лихвените проценти падат, в България се наблюдава точно обратното. Налична е спешна необходимост от взимането на мерки за стабилизирането на националните финансовите пазари в синхрон с международните. Подобни колебания в размера на лихвените проценти, каквито има в България, могат да доведат до неблагоприятни последици в икономиката, на каквито още повече следва да противодействаме в условията на световна финансова криза.

Общоизвестен факт е, че в многобройната си част, банките в България са част от крупни банкови институции с участие в международния финансов пазар. Доколкото развитието на световните икономически процеси се отразява и на финансовия пазар у нас, напълно разумно и в общ национален интерес е въвеждането на подобна законова рамка.
Гарантирането на влоговете, при условие, че провежданата лихвена политика от банката е в границите на годишна лихва до ОЛП, EURIBOR или LIBOR + 2 пункта, цели както ограничаване на изкуственото завишаване на капиталовата наличност в банките, така и повишаване възможността да бъде увеличен размерът на капиталовите средства за един по-дълъг период от време.

Предлаганото изменение в закона цели гарантираността на влоговете да бъде обвързанo с един разумен размер на лихвения процент по депозитите, предлагани от банките, като по този начин ще се повиши доверието в банковата система още повече и така ще се създаде и по-голяма стабилност в банковия сектор и в икономика на България като цяло.

Таван на лихвите по депозити

На фона на падащите лихви в САЩ и Европа, в момента при нива 0,25 – 2,5 % на междубанковия пазар, в България лихвите растат.

Оправданието на управниците е, че страната е във валутен борд и държавата или централната банка нямат право да се намесват в монетарния пазар.

И все пак лихвите в България скачат поради недостиг на пари, който банките искат да компенсират чрез набирането на повече депозити. Това за тях е най-бързият и лесен механизъм в момента. Но за да привлекат повече депозити банките увеличават възнагражденията (лихвите) на вносителите на пари. По този начин оскъпяват и цената на лихвите по кредитите.

А има намеса, която валутният борд не забранява на БНБ. Поставянето на горен праг на лихвите по депозити би спряло междубанковата война за набиране на влоговложители. А също и би намалило цената на кредитите.

Банкови разплащания в България

Оказва се, че европейското и съответно българското законодателство са въвели практика при банковите разплащания, която насърчава реализацията на престъпни схеми за ощетяване на получателите и наредителите на банкови плащания.

Силното банково лоби, с оглед намаляване разходите и риска на търговските банки, е произвело разпоредби, според които платежните нареждания се извършват единствено при проверка на банковата сметка (IBAN – International Bank Account Number) на бенефициента. И това е така, защото във въпросния IBAN имало контролни цифри и това гарантирало извършването на правилни разплащания.

Т.е независимо дали получателят по платежното нареждане е собственик на посочената банкова сметка, плащането се извършва.

Да му мисли наредителят на парите, който съгласно Наредба 3 на БНБ е отговорен за правилното попълване на платежното нареждане.

Съгласно Закона за задълженията и договорите е виновен този, който плаща лошо. Това е стар правен принцип, намерил място още в римското право.

И все пак би било хубаво ако банките проверяват дали лицето (юридическо или физическо) съответства и е собственик на посочената банкова сметка (IBAN) преди да заверят сметката, след като наредителите на пари ПОСОЧВАТ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ В НАРЕЖДАНЕТО. Това би доставило значително по-висока сигурност на потребителите на платежната система.

В условия на криза измамите се увеличават, а сега действащото законодателство ги насърчава.

Аз съм свидетел на два опита за облагодетелстване на лица, които са съобщили личните си банкови сметки като сметки на юридически лица, вследствие на което са получили парични преводи, които не са предназначени за тях. При първия опит парите ги няма, а вторият бе хванат достатъчно рано, за да не изчезнат парите.

Колко подобни случая искат да видят господата от БНБ и НС или министерствата, за да инициират промяна на това порочно законодателство?