Реформа в българското висше образование /образУвание/

Българското висше образование е образУвание, което е закостеняло и си седи на ниво 1990 +/- 5 год. Бизнесът вече се интересува много слабо дали си завършил нещо и какво си завършил. Дали си завършил някое образувание е дори по-ценно за родителите на студента отколкото за студента, а може би това е било от край време така в България.

Настоящата статия е в сихрон с предната, в която говоря за реализацията, но предостои да стане още по-интерсно…

Прочетох, че министърът на образуванието се е похвалил, колко голяма реформа е направил. ВУЗ-овете (Великите образувателни заводи) вече ще могат да си приемат собствени правилници. Като разбрах за тази реформа си казах „браво!“. Друга реформа касае начина за придобиване на званието „доктор“, „доцент“ или „професор“. Вече ще е по-лесно и ще участват международни учени. И тук си казах, че това е много важно и касае високото качество на образованието. Особено за потребителите на образуванията това е от много високо значение. Потребители на образуванията са бизнесът и на второ място студентите. Като цяло реформата е положителна, но по мое мнение няма да прозведе промяната, която всички ние (потребителите) търсим.

В Германия има три вида висши учебни заведения (ВУЗ) – университет (Universitaet), висше училище (Hochschule) и дуално висше училище (Duale Hochschule).

Университетите им работят на принципа на българските, но за разлика от тях са клиентски ориентирани и са на ниво 2005 +/- 3 год. Висшите училища предоставят знания, които служат в работното ежедневие. След завършване на висше училище имаш професия. Последният семестър си длъжен да пратикуваш професията.

Дуалните висши училища дават титла бакалавър за три години, няма ваканции, а условие за да бъдеш приет е да представиш договор за обучение с одобрено от училището и от търговската камара предприятие. По време на цялото образование практикуваш професията и след завършване можеш да се влееш ефективно в работния процес.

Интересна е статистиката за разходите за прозводство на един бакалавър. Университетите произвеждат бакалаври седем пъти по-скъпо от дуалните висши училища. Висшите училища произвеждат бакалаври четири пъти по-скъпо от дуалните висши училища. Затова в Германия държавата инвестира вече много малко в университетите, а по-усилено в дуалните висши училища.

Причините, разходите на дуалните висши училища да са толкова ниски, са много елементарни. На първо място времето за завършване е само три години, освен това сградният фонд се използва непрекъснато поради липсата на ваканции. Докато част от групите са на практика в предприятията, друга част от тях е в училището и след това се сменят. Освен това съгласно закона за образованието в провинция Баден-Вюртемберг дуалните училища имат право да назначат максимум 40 % от необходимите преподаватели на трудов договор. Останалите 60 % работят срещу хонорар и са хора, които може да нямат титла „доктор“ или „професор“, но идват от бизнеса и преподават опит, който е безценен.

Настоящата публикация има за цел да покаже, че топлата вода е открита и българското министерство на образуванието може просто да копира процеса. Тогава министър Игнатов ще може да каже, че това е „най-голямата реформа, правена през последните 20 години”.