Смяна на фокуса относно т.нар. „финансова криза“

Понятието „финансова криза“ продължава да набира скорост. А същевременно малко хора се усещат, че това си остава едно понятие, което е толкова кухо колкото атентатът при Световния търговски център. Хората продължават да се вълнуват от „кризата“ и даже започват да предвиждат, че се задавала още по-голяма „финансова криза“ . Ако бях законотворец, щях да забраня телевизията, радиото и списанията, по които съобщават подобни бивалици и най-вече небивалици.

За най-интересен намирам факта, че за да може да се увеличава доверието на хората във „финансовата криза“, се смени фокусът на внимание. Преди време навсякъде съобщаваха, че САЩ са виновни. И понеже вече стана скучно САЩ да са виновни, се оказа, че ЕС сме по-виновни и то заради една Гърция, която представлява едно нищо в европейската инкономика.

За да стане цирковият спектакъл още по-пълен, китайците решиха, че ще освободят курса на долара, за да покажат мускули пред САЩ. А японците, които се намират в перманентен фалит от 20 години, решиха, че тяхната валута е по-стабилна от еврото. А Русия обяви, че ще създава собствени валутни резерви в познайте каква валута – в рубли. И така всички задружно спекулират със стойностите на валутите и си показват мускулите.

Пари ще има отново в изобилие от есента на 2010 година, така че средствата за масова дезинформация да си говорят каквото искат.

Необходимост от промяна на Закона за гарантиране на влоговете в банките

Настоящото предложението се отнася до това гарантирането на влоговете в банките от Фонда за гарантиране на влоговете в банките да е обусловено от разумна лихвена политика на самите банки.

В сегашната си редакция чл. 4, ал. 1 от Закона гласи: „Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 100 000 лв.”, като според ал. 2: „В посочената сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.”.

Предложението се състои в следното:
1. В чл. 4, се създава нова алинея 3 със следното съдържание:
(3) Общият размер на начислените лихви не може да надвишава размерът на годишната лихва до ОЛП на БНБ плюс два пункта за лева, LIBOR плюс два пункта за щатски долари, EURIBOR плюс два пункта за евро и всички останали валути. Влогове с годишна лихва над този размер не се гарантират от Фонда.
2. Сегашната алинея 3 става алинея 4.

МОТИВИ към предложението

Мотивите ми за предложените промени за допълване на текстове или изменение на съществуващи текстове в горепосочения закон, са следните:

В сегашната редакция законът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в банките независимо от броя и размера им до 100 000 лв. Фондът за гарантиране на влоговете в банките включва в посочената сума и начислените лихви, независимо от техния размер и какви са били условия на банката по съответния депозит.

Безспорен факт е, че редица банки предлагат на пръв поглед изключително изгодни условия и много високи лихвени проценти, единствено с цел да привлекат повече клиенти. Не са редки случаите, в които лихвата по подобни депозити достига до 11 /единадесет/ % !!! По този начин клиентите на банката, подмамени от изгодните условия, влагат парите си в нея, без да вземат предвид дали предложената лихва е реална и до какви последствия води тяхното решение, тъй като държавата гарантира техния влог и така косвено подкрепя тази неразумна лихвена политика.

А вложителите, водени от „промоционалните” лихвени нива, постоянно сменят банката, в която влагат средствата си, защото търсят най-вискоите нива, което довежда до несигурност в банковия сектор и създаване на предпоставка за нелоялна конкуренция между банковите институции, които желаейки да привлекат повече депозити, са принудени да увеличават спираловидно все повече нивата на лихвите по депозити. Сегашния закон подкрепя тези негативни явления.

Подобна нереално висока лихва по депозитите обаче неминуемо води и до една рекордно висока лихва по кредитите, което е подчертано неблагоприятно явление за националната ни икономика.

Някои тръговски банки в момента се стремят да подобрят своята ликвидност чрез набиране на повече депозити. А същевременно политиката на тези банки, предлагащи нереално високи лихвени проценти по депозити, всъщност довежда до влошаване на ликвидоността им поради по-високите лихвени плащания, които те следва да извършат. А нежеланието на бизнеса да взема кредити при крайно неизгодните условия, които се предлагат на банковия пазар, води до загуби на търговските банки, които извършват лихвени плащания, а нямат адекватни постъпления насреща.

Банките, провеждащи по-сдържана лихвена политика (в рамките на разумните ОЛП, EURIBOR или LIBOR + 2 пункта), която води до стабилност в банковата система и националната икономика, са в очевидно в по-неизгодно положение, поради по-малката „атрактивност” на своите банкови продукти.

Факт е, че в България размерът на банковите спестявания не е толкова голям, в сравнение с развитите европейски страни, където доходите са по-високи и гражданите традиционно спестяват повече. Държавата следва да полага грижи за повишаване доверието на гражданите и икономическите субекти в националната банкова система, но в условията на световната икономическа криза, държавата още повече следва да насърчава кредитирането на бизнеса при изгодни условия, защото то е в основата на икономическия растеж.

Предлаганата промяна на закона не ограничава договарянето на банките, тя цели единствено да стабилизира лихвените нива в съответсвие с тези на международните финансови пазари, като по този начин ще стабилизира банковата система, ще я предпази от сътресения, дължащи се на неразумно увеличаване на лихвените нива по депозитите и по естествен път ще доведе до по-изгодни лихвени нива за кредитиране на малкия и среден бизнес в страната, чието развитие е приоритет на ЕС и правителството на България.

С последната законодателна промяна, когато бе увеличен размерът на гарантираност до 100 000 лева, безспорно се засили и доверието в банковата система. Обвързването на тази гаранция с провеждането на една разумна лихвена политика от страна на банките, без съмнение ще се отрази както върху повишаване доверието в стабилността на банковата система, така и чрез нарастващ брой депозити и кредити ще бъде постигната една по-благоприятна макроикономическа рамка.

Докато в останалите европейски страни лихвените проценти падат, в България се наблюдава точно обратното. Налична е спешна необходимост от взимането на мерки за стабилизирането на националните финансовите пазари в синхрон с международните. Подобни колебания в размера на лихвените проценти, каквито има в България, могат да доведат до неблагоприятни последици в икономиката, на каквито още повече следва да противодействаме в условията на световна финансова криза.

Общоизвестен факт е, че в многобройната си част, банките в България са част от крупни банкови институции с участие в международния финансов пазар. Доколкото развитието на световните икономически процеси се отразява и на финансовия пазар у нас, напълно разумно и в общ национален интерес е въвеждането на подобна законова рамка.
Гарантирането на влоговете, при условие, че провежданата лихвена политика от банката е в границите на годишна лихва до ОЛП, EURIBOR или LIBOR + 2 пункта, цели както ограничаване на изкуственото завишаване на капиталовата наличност в банките, така и повишаване възможността да бъде увеличен размерът на капиталовите средства за един по-дълъг период от време.

Предлаганото изменение в закона цели гарантираността на влоговете да бъде обвързанo с един разумен размер на лихвения процент по депозитите, предлагани от банките, като по този начин ще се повиши доверието в банковата система още повече и така ще се създаде и по-голяма стабилност в банковия сектор и в икономика на България като цяло.

Таван на лихвите по депозити

На фона на падащите лихви в САЩ и Европа, в момента при нива 0,25 – 2,5 % на междубанковия пазар, в България лихвите растат.

Оправданието на управниците е, че страната е във валутен борд и държавата или централната банка нямат право да се намесват в монетарния пазар.

И все пак лихвите в България скачат поради недостиг на пари, който банките искат да компенсират чрез набирането на повече депозити. Това за тях е най-бързият и лесен механизъм в момента. Но за да привлекат повече депозити банките увеличават възнагражденията (лихвите) на вносителите на пари. По този начин оскъпяват и цената на лихвите по кредитите.

А има намеса, която валутният борд не забранява на БНБ. Поставянето на горен праг на лихвите по депозити би спряло междубанковата война за набиране на влоговложители. А също и би намалило цената на кредитите.

Банкови разплащания в България

Оказва се, че европейското и съответно българското законодателство са въвели практика при банковите разплащания, която насърчава реализацията на престъпни схеми за ощетяване на получателите и наредителите на банкови плащания.

Силното банково лоби, с оглед намаляване разходите и риска на търговските банки, е произвело разпоредби, според които платежните нареждания се извършват единствено при проверка на банковата сметка (IBAN – International Bank Account Number) на бенефициента. И това е така, защото във въпросния IBAN имало контролни цифри и това гарантирало извършването на правилни разплащания.

Т.е независимо дали получателят по платежното нареждане е собственик на посочената банкова сметка, плащането се извършва.

Да му мисли наредителят на парите, който съгласно Наредба 3 на БНБ е отговорен за правилното попълване на платежното нареждане.

Съгласно Закона за задълженията и договорите е виновен този, който плаща лошо. Това е стар правен принцип, намерил място още в римското право.

И все пак би било хубаво ако банките проверяват дали лицето (юридическо или физическо) съответства и е собственик на посочената банкова сметка (IBAN) преди да заверят сметката, след като наредителите на пари ПОСОЧВАТ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ В НАРЕЖДАНЕТО. Това би доставило значително по-висока сигурност на потребителите на платежната система.

В условия на криза измамите се увеличават, а сега действащото законодателство ги насърчава.

Аз съм свидетел на два опита за облагодетелстване на лица, които са съобщили личните си банкови сметки като сметки на юридически лица, вследствие на което са получили парични преводи, които не са предназначени за тях. При първия опит парите ги няма, а вторият бе хванат достатъчно рано, за да не изчезнат парите.

Колко подобни случая искат да видят господата от БНБ и НС или министерствата, за да инициират промяна на това порочно законодателство?

Луд пазар и ние в него – избрани изказвания

Из репортажа „Луд пазар и ние в него“ на Миролюба Бенатова, излъчен по БТВ Репортерите на 01.11.2008 след 19.30 часа

Александър Николов:

„Икономистите сме склонни да усложняваме нещата, тъй като ако кажем колко прости са, хората няма сериозно да гледат на мнението ни.“

„Реално са взети пари много повече отколкото има създадени стоки и услуги. Все някои трябва да плати някога сметката и като стане ясно, че тя не може да се плаща, пазарьт се срутва.“

„Фондовата борса отразява натроенията на хората в обществото като цяло.“

„Финансовите пазари се движат от алчност и от страх.“

„Хората смятат, че могат да контролират този процес, но той всъщност се генерира от самия начин на мислене на хората… Сами по себе си всички хора мислят различно, но когато се гледат като едно цяло всъщност действат много сходно.“

„Всичко се срива, много институции фалират, а пък може да се почне на чисто. Наистина има една такава цикличност в събитията, които се случват, и всъщност точно обикновените хора я забравят. Води до това да ги изненадват кризи като сегашната. Всички казват: този път нещата са различни. Имаме нови технологии, имаме нови регулации на пазара, нови институции, които взимат решения, повече знаем… Затова не може да се повтори 29-та година голямата депресия, затова не може да се повтори интернет балона от 2000-та година и т.н. Но всичките тези събития малко или много приличат едно на друго… Всеки път хората не са склонни да се учат от миналото си. Поради това и те го изживяват отново и отново…“

Отец Никанор (Христо Мишков):

„Това е нашата обща безотговорност – лакомия и желание, тук и сега да получим всички възможни блага.“

„При финансова криза, когато индексите падат, не мислете, че 50 % снижение на SOFIX значи, че върху 50 % от нашите предприятия са паднали бомби и вече ги няма. Всичко си е там, всичко. Просто от едни ръце минава в други.“

„90 % от хората, които си имат работа с фондовата борса, си дават парите. Спонсорират някой, който е по-умен от тях.“

„Всеки да си даде сметка какво работи, дали си заслужава хляба, който яде. Човек трябва да има силата да каже в един момент: не, аз съм до тук. Защото тълпата в момента е тръгнала към ако щете финансова и ако щете духовна гибел.“

„Просто дивоитии, само помислете. Тези, които ни учеха на чист пазар, на свободен, да се минимизира държавното участие, ще купуват акции. Какво означава това, ще национализират индустрията ли? Има криза и тя е много сериозна, за да се заеме правителството да се излага по такъв начин. Това е първата лоша новина и още една по-лоша и тя е, че те просто не знаят какво да направят.“

„Щастието няма нищо общо с материалното състояние на човека, няма нищо общо със светски успехи, със слава, с пари, с адреналин или мелатонин, няма нищо общо.“

Пламен Димитров:

„Ние сме в потребителска дилема: дали да живеем умно или да се саморазрушим консумирайки.“

„Човек иска да повиши своята стойност. Затова сме способни да плащаме с пари, които всъщност нямаме още, т.е. да живеем на кредит, да купуваме с тях неща, които всъщност не са ни нужни, за да дразним хора, на които всъщност не държим.“

„70-80 % от това, което плаща крайният потребител всъщност се харчи само, за да бъде манипулиран да го купи.“

„Хората с добри доходи имат сериозни затруднения да преживеят избора, да го осмислят. Защото всъщност качеството на живота не е свързано с обема на потребителска включеност. Някои ще каже, че са алчни, но те всъщност безсъзнателно не могат да се спрат.“

„Младите хора имат да правят важен избор – дали ще живеят в силози, които им дават усещане за хранилка или ще открият по-свободен начин на живот.“

„Хората много често избират готов модел за реалността, в който да избягат. Той не е действителен, той е обаче част от въобръжението им. Ние живеем обаче в тази пожелателна форма на действителност, всички.“

Отец Божидар:

„В църквата ние даваме поле на един потребителски (клиентски) манталитет. Лошото е, че хората си го тъсят това отношение. Много трудно се преодолява, т.е. хората си имат едно тезгяхче, което като се опита свещеника да контактува с тях като пастир с духовни чеда, което е нормалното отношение в църквата, те си пускат тезгяхчето и казват стоп. Хората така предпочитат. И от двете страни сме изкушени, защото е по-лесно – молитвичка, пет лева, довиждане, следващия…“

„Хората срещу вярата изправят своя скептицизъм, цинизъм понякога…“

„Дори и да е бягство, какво? Не е важно от какво бягаш, а накъде отиваш.“

Моят коментар:

Изключително много се зарадвах, че по една от най-гледаните медии за манипулация на общественото мнение излезе нещо толкоз истинско. Браво на Миролюба Бенатова за смелостта да се изрази позицията на обеществото, защото съм уверен, че вече е достигната критична маса от „инак-мислещи“ хора, които искат да променят света към по-добро. И аз се радвам, че съм част от тази маса. Заедно можем повече – принципът на синергията, нека го включим.

Всички сме полудели по евтини стоки и услуги, за да можем да потребяваме все повече и повече. А това се случва на гърба на обществото. Както каза Сашо Николов – „някой трябва да плати цената“ и това сме ние.

Радвам се, че обществото вече все повече съзнава какво се случва и че има хора, които искат да променят „прекрасната“ реалност, в която живеем. Хора, които се страхуват от известното и са готови (безстрашни) за забравеното (не)известно.

Ето линк към репортажа.

Финансовата криза

Гледахте ли Zeitgeist – Духът на времето? Ще ви даде поводи за размисъл по въпроса за финансовата криза, за която цял свят говори.

Страхът е основен инструмент за манипулация на хората. Колкото повече се страхувате от прословутата финансова криза, толкова повече спомагате за осъществяването на плана за извличане на печалби от въпросната криза, който преследват създателите й.

В първата част на Zeitgeist ще получите информация за исторически събития, с които аз правя аналог със случващото се сега. А втората част на филма ще ви дооформи картината напълно.

Финансовата криза е следствие на желанието на група от хора и институции да максимизират печалбите си на гърба на обикновения данъкоплатец. Събитията не се развиват съгласно плана на тези хора, защото те самите вече са изпуснали монетарната система извън контрол. Паричната система е все по-малко предвидима, защото се подчинява на все по-либерални правила, благодарение на които същата вече не реагира на познатите ни от учебниците по макроинкономика теории. Самите създатели на кризата са объркани, но им свалям шапка за изобретателността, с която продължават да преследват целта си, посочена в началото на абзаца. И то по все по-очеваден начин. В момента демонстрират срив, на който се противодейства с бюджетни средства, т.е. с обществени пари.

Харесвам идеята от същия филм, според която икономиката основана на монетарна система е без бъдеще. Паричната система има нужда от заместител и според авторите на Духът на времето това ще е системата на ресурсите. Т.е. вече водещи ще са ресурсите, а не парите. Но това е един мъчителен процес, с който създателите на монетарната система са крайно несъгласни.

Въвеждането на ресурсите като основен регулатор на икономиката е много разумен преход от индустриалната ера към ерата на инфорацията. Дано контрольорите на парите сдадат власта по-бързо. Световната икономика има нужда от промяна.

Да се върна на кризата – сега тя ще е краткотрайна. Според мен през април 2009 год, всичко ще започне да се развива отново с познатите ни хубави темпове. И така ще е до следващата криза, когато отново ще имаме нужда от действия (напр. свиване на парите в обръщение ), за да се предпазим от колапса на паричната система, която се оказва вече остаряла и може да бъде заместена от друг по-разумен регулатор.

Бъдете оптимисти, заместете страха си с оптимзъм и вяра в себе си, в хората около вас и в комапниите, за които и с които работите. Мислете постоянно за това как да изкарате дивиденти от кризата, защото така ще минимизирате дивидентите за нейните създатели. Желая ви успех!

Възможност за българските банки

Представете си следната ситуация:

1. Българска банка изпада в липса ликвидност.

2. Същата банка се обръща към помощ от държавата.

3. Държавата създава нова „Банкова консолидационна компания“, която задължително има ново име, напр. „Компания за управление на банките“ или нещо от сорта. Същата е с принципал Министерство на финансите.

4. Министерство на финансите апортира част или целия бюджетен излишък в тази Компания за управление на банките.

5. Българската държава чрез Министертвото на финансите придобива собственост върху тази българска банка, като я закупува чрез Компанията за управление на банките. Това е процес подобен на одържавяването, но е съпроводен с наливане на свежи пари в „одържавената“ банка.

6. Министърът на финансите е изключително доволен от това, което се е случило. Направил го е, защото така правят навсякъде по света в момента, а също и за стабилността на банковата система и доверието на гражданите в нея.

Замислете се над думите „така правят навсякъде по света в момента“.

7. Идват избори. Част от парите от бюджетния излишък, които са наляти в тази бивша частна банка се използват за финансиране на предизборната кампания на някоя партия.

8. Сменя се правителството. Кризата е отминала. Новото правителство решава, че ще продава банката. И я продава за по-ниска цена от платената от името на Комапнията за управление на банките. Новият собственик по възможност е стария такъв. А ако някои се усъмни в сделката отговорът е готов – такава е конюнктурата, какво да се прави…