Желание за работа и удоволствието от нея

Допитване до 2000 служители в Германия, проведено от Галъп, дало следния резултат: 67 % от запитаните отговорили, че работят за да покрият минималните изисквания на работодателя, без да дават нещичко от себе си. Други 20 % казват, че вътрешно дори били напуснали работодателя и ходят на работа без всякакво желание. По груби сметки това води до загуби за немската икономика в размер на 109 млрд. евро годишно.

Само 13 % от запитаните работят с желание да се развиват, разбирайки, че за целта следва да развиват и работодателя си.

Изводът е, че 87 % от хората в Германия живеят без да изпитват радост от живота. Защото човек прекарва голяма част от деня си в работата и ако същата не му доставя удоволствие той става нещастен.

А когато ходя в Германия оставам с впечатление, че хората са по-щастливи отколкото в България. Поради това правя предположение, че в България процентите са евентуално по-високи.

Ако БВП на човек от населението в България е със 75 % по-нисък от немския, а брутните трудови възнаграждения са 5 пъти по-ниски от немските и ако приемем, че българите имат немско поведение на работните си места, то загубите за българската икономика вследствие на положен труд с ниско качество следва да възлизат на поне 5,4 млрд. евро годишно.

Във всички отношения има поне две страни. В случая това са работниците и работодателите. Причините за грешно поведение на едната или другата страна могат да бъдат най-различни и тук не искам да навлизам в тази тематика.

Важно в случая е, че задоволството от работата и развитието на фирмата и на отделните служители е задача за работниците и работодателите заедно. И в много случай е наложително едната (по-умната) страна да подаде ръка, за да тръгнат нещата. В противен случай всички са губещи.

Един учител ми каза, че човек е хубаво да направи от хобито си работа, която да му носи пари. Това е най-важната предпоставка един работещ човек да бъде щастлив. След това чак идва удовлетворението от отношението на работодателя и др. „меки“ или „твърди“ фактори. Това е послание към работодателите и работниците.

И още нещо. Насила нищо не става. Нито работодателя ще даде повече блага насила, нито работникът ще свърши повече работа насила. Трудовите отношения са въпрос на компромис и разбирателство.

И за край на публикацията: във Вселената важи много важен закон. За да получиш трябва да дадеш или когато даваш – получаваш. И обратно: ако дадеш ще получиш. Това е отново насочено и към работници и работодатели. Вселената винаги намира начин да възстанови баланса между вземането и даването и никой досега не е успял да я измами.