Ранди Гейдж в България

Легендата в мрежовия маркетинг Ранди Гейдж пристига в България!

За първи път в България ще се проведе целодневен семинар на Ранди Гейдж на 18 Февруари в зала 1 на НДК. Обучението е насочени към всички, развиващи се в областта на Мрежовия Маркетинг и Директните Продажби.

Kакво ще научите:

Програмата на семинара ще е динамична, забавна и наситена с практическа информация как да получим по-добри – впечатляващи резултати. Ранди не дава отчети и не развива теории. Той разкрива конкретни стратегии, които самият той е използвал, за да изгради мрежа от над 200 000 партньори от цял свят и да печели милиони долари от месечни бонуси, които продължават да нарастват. Това са ключови елементи, за да направите пробив и да достигнете до максимално най-високите нива на успех във вашата компания.

Основни теми:

Тайните на Мрежовия Маркетинг;
Техники за повече продажби;
Как да превърнем „мултиплицирането“ в предвидим процес;
Как постоянно да се запознаваме с нови хора;
Как да създадем безкраен списък с имена;
Как да отправим неустоима покана за партньорство;
Как да се научим правилно да обработваме възражения;
Как ежемесечно да увеличаваме своя оборот;
Как да бъдем лидери и да обучаваме правилно;
Гуруто на Директните Продажби и Мрежов Маркетинг – РАНДИ ГЕЙДЖ:

В продължение на над 20 години Ранди Гейдж помага на хората да превърнат ограничаващите си вярвания в трамплин за постигнане на своите мечти.

Наричан още месията-милионер Ранди Гейдж вярва, че хората са родени, за да бъдат богати и че бедността е грях. Чрез своите семинари, книги и CD-та на тема “просперитет”, той пътува по целия свят, за да покаже на хората как здравето, щастието и богатството са възможни за всички, които ги пожелаят.

Ранди разкрива как да впрегнем силата на мисълта и желанията си, за да постигнем успех във всички области на живота.

Днес Ранди е признат за един от водещите световни лектори и е получил благодарствени писма от хиляди хора по целия свят. Ранди ще завладee аудиторията чрез своите неповторими истории, като предаде единствено уроците на личния си опит, придобит както в сферите на директните продажби и свободното предприемачеството, така и в живота. Той ще помогне на всеки един участник в семинара да превърне предизвикателстватa в избор, препятствията във възможност и неуспехите в триумф.

Семинарите на Ранди не са просто вдъхновяващи срещи. Тези динамични и завладяващи програми ще осигурят необходимата мотивация и стратегии, които да изстрелят бизнеса и живота ви в желаната посока.

Повече на www.randyinsofia.com.

Нова дефиниция за лекар

Новата дефиниция за лекар е проста – рекламен агент на фармацевтичните компании. Схемата всъщност е още по-забавна, защото самите фармацевтични компании имат също рекламни агенти, които убеждават лекарите да рекламират техните продукти. Така че рекламните агенти на фармацевтичните компании работят на едро с лекарите, а те от своя страна – на дребно с пациентите.
Основната задача на лекарите е да ви предпишат всички онези потребни и непотребни химикали, за които са им съобщили рекламните агенти на фармацевтичните компании в среща или на така наречените конференции, които по същество са места, на които лекарите спят, ядат и пият на гърба на фармацевтичните компании, които от своя страна включват тези и много други ненужни разходи в цената на лекарствата, които имат толкова много странични ефекти, че са способни да оправят даден симптом/реакция и да ти създадат десет нови симптома. Идеята на лекарствата е всъщност да премахват симптоми, а не да разтварят (разрешават) проблеми. Но за да станете абонати на лекарите и на първо място на фармацевтичните компании, химикалите наречени лекарства се разработват, така че да създадат множество допълнителни симптоми, за които да се погрижат лекарите отново, като ви вземат нови пари и ви предпишат нови лекарства, които да доведат отново до същия цикличен ефект. Изводът е, че веднъж влезете ли в цикъла на лекарствата и техните богове – лекарите и фармацевтичните компании, то колелото се завърта и излизането е много трудно, а след дългогодишна употреба – почти невъзможно.
Моите почитания пред лекарите, които осъзнават тази реалност, изпълнена с манипулации, и са отказали да я прилагат. Да, има такива святи хора, които са наясно, че парите не са цел (защото всичко горенаписано се прави за пари) и знаят, че когато помагат и създават стойност в живота (лекуват холистично и без зацикляне с химикали), парите идват сами като следствие.

Росен Плевнелиев президент

Новият президент Росен Плевнелиев май не е изненада за никого. Умен мъж с добра душа (все още), фокусиран в работата си и балансиран в семейството си. И същевременно – издигнат от партията, която демонстрира най-добре своите успехи и прикрива най-умело своите неуспехи.
За местните избори в големите градове гласуването стана също на партиино ниво, вместо на личностно. Докато в малките населени места бяха избрани личности, партиите нямаха значение. Кое е по-добре за общините ще се види тепърва. Имайки предвид партийния монопол във властта, който постигнаха от Герб на избори 2011, ще е много удачно да се обърне внимание и да се указва помощ и на кметове, които са издигнати от други партии или са независими. Това би бил печеливш модел за следващи избори, който може да заработи добре най-малкото заради популизма, който Герб използват умело.
Интересен е фактът, че Йорданка Фандъкова стана кмет от първи тур, въпреки че в София не се е случила промяната, която аз очаквах. Очакванията ми са за по-малко прах по улиците, наличие на асфалт по всички улици, бърз и удобен градски транспорт, по-уютни паркове и градини, по-чист въздух и повече свтлина в Столицата. Очаквах, че София ще започне да свети и грее, а тя си е все още доста мрачна. Да, прави се по нещо мъничко по всички изброени точки, колкото да се „замажат“ очите на софиянци, но то е крайно недостатъчно. А инак г-жа Фандъкова дава знаци, че може и затова се чудя кое я спира. А като се спира ми е чудно как я избрахме от раз…
Имаше изказване от страна на Цветан Цветанов, който каза че сега отговорността на Бойко Борисов е по-голяма от всякога. С това твърдение не съм съгласен, защото Герб отдавна не е Бойко Борисов, а е изпълнена от свежи личности партия, която продължава да се радва на добри съветници и консултанти. Неслучайно кандидатът за президент бе Росен Плевнелиев – човек от бизнеса, с доказани управленски качества, позитивно мислене и демонстриращ хармония.
Очакват ни едни интересни години, с много динамика, която трябва да бъде насочвана в някаква посока. А посоката е единствено плод на нашия избор.

Кренвирши „Сачи“ за деца БЕЗ мононатриев глутамат, браво!

Днес, 07.10.2011, почти година след написване на статията, посетих столичен магазин, където ми попадна опаковка на кренвиршите Сачи за деца. С голяма радост установих, че на опаковката пише „без добавка на мононатриев глутамат“. Браво на производителите за тази мъдра и полезна стъпка!

Публикацията е във връзка със статията

Динамиката на новото време

Преди време Димитър Божанов ми каза, че през 2011 година времеусещането ще се забърза двадесет пъти в сравнение с последните двадесет години. Така били предрекли Маите в своя календар. Оказа се, че е вярно. Светът буквално се пречиства – всеки ден се случват множество неща, които ми е трудно да приоретизирам, просто защото всички се оказват важни и спешни и познатие теории, които съм учил в курсовете по управление на времето, вече не вършат работа. Мого хора около мен починаха, други превъртяха, трети се развиват с голяма скорост… И в сърцевината на тези процеси стои нещо много простичко – способността да бъдем в баланс със себе си и с околния свят. Учителят Тимоти Дънфи ми каза още през 2010 година, че които няма духовна практика, която да упражнява редовно, ще се провали. Под духовна практика се разбира медитация, ходене на църква, четене на книги за себеразвитие, йога и каквото още ви дойде на ум и е добро за духа.

Наскоро обсъждах темата с приятелите от център Гайа, Атина и Петър, на които споделих за горното и изразих мнение, че е нужно още малко търпение – до края на годината, след което животът ще се успокои. Атина ми съобщи, че не е чувала за подобни промени, а вместо това догодина светът ще стане още четири пъти по-динамичен. Това ме шокира в първия момент, но след това установих, че всъщност се справям отлично с нещата, вследствие на усилената динамика съм станал по-подреден, взимам по-бързо решения, увеличил съм ефективността си… И да – времето отново не стига, балансът между служебен и личен живот понякога се нарушава, но имам прекрасно семейство. С Биляна, Любов и Радост се обичаме, времето, което прекарваме заедно, е по-наситено и по-истинско, проявяваме повече разбиране един към друг, подобряваме навиците си и може би това е целта на цялата тази динамика – да се научим как да бъдем тук и сега, как да обичаме повече, как да се радваме повече, как да полагаме грижа за себе си – в духовен, емоционален, физически, енергиен и психически план и как да помагаме на останалите да станат по-добри от нас самите.

Лукойл и акцизите

Днес прочетох следната статия:

Ден след като стана ясно, че само „ЛУКойл Нефтохим“ не е монтирала измервателни уреди на акцизните си складове, шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов даде 3 месеца отсрочка на компанията, за да се поправи. Едва след монтирането на уредите всеки литър гориво, който влезе или излезе от данъчните й скадове, ще може да бъде отчетен. „В момента тече огромна проверка. Тя е 24-часова и ще продължи 3 месеца. Когато приключи, ще бъдат констатирани и нарушенията. Ако след проверката те все още не са поставили измервателни устройства и не са ги свързали с нас, ще им бъдат наложени законовите санкции“, заяви митничар № 1. Наказанието за това провинение е отнемане на лиценза, напомни той. Същата е санкцията, ако уредите не подават данни към митниците.
Източник: Сега

При сегашните цени на горивата би следвало да се отчислява акциз към държавата, но дали наистина това се прави или парите увеличават печалбата на Лукойл, които официално са на загуба?

Лукойл и ценообразуването от миналия век при затворен пазар

От Лукойл съобщиха, че потреблението на дизелово гориво е паднало с 50,6 % през февруари т.г. спрямо януари т.г., а потреблението на бензин – с 16,1 %, което ще доведе до повишаване на цените на горивата, тъй като ще се повишат производствените разходи. От микроикономическа гледна точка това е вярно. Но Лукойл забравят, че тяхната микроикономика е извън интересите на бизнеса и обществото. Същевременно монопополното положение на Лукойл е на път да бъде заличено, тъй като около България съществуват множество други рафинерии, които работят ефективно и могат да разпределят постоянните си разходи върху по-голямо количество продадени горива.

Пожелавам на конкурентите на Лукойл, които имат производства в съседните държави (Ромпетрол, Еко и др.), да проявят смелост и да спрат да повишават или намаляват цените на колконките по нареждане на Лукойл и вместо това да започнат да следват своя собствена политика.

От моя гледна точка за Лукойл съществуват две алтернативи в краткосрочен план:

1. Да приключат с търговската си активност в България преждевременно.

2. Да оптимизират разходите си, да намалят печалбата си до максимум 10% (което е високо ниво, но е значително по-ниско от сегашните им профити) и финално да постигнат крайна цена на колонка за дизел в размер на 1,80 лв. а за бензин 1,90 до 2,00 лв.

В дългосрочен аспект преработвателите на нефт така или инак ще затварят фабриките си. Времената за динамични и много бързо навлизат алтернативи на нефта.

Мощен поток от елементарни частици облива земята

Наскоро получих мейл от моя приятел Петър Няголов от Център Гайа, който искам да споделя с вас с негово разрешение. Накрая ще намерите коментар от мен.

Бях в Калифорния при моя приятел Тимъти Данфи, когото мнозина от вас познават като лечител и духовен учител, и той ми разказа за симпозиум, на който е присъствал заедно с известни духовни учители, автори на бестселъри и учени! Там е била изнесена информация за мощен поток от елементарни частици, идващ от център на нашата галактика, който вече от изветно време бомбардира Земята. Изключителното за този поток е, че частиците пребивават едновременно в различни измерения или паралелни светове. С други думи те буквално разтърсват познатата ни реалност, разчупват рамките и ни отварят за собствената ни многоизмерност. Тези частици вече са тук, те са във вас, в мен, във всичко. В момента провеждам енергийни сеанси с голям брой хора и ми прави впечатление, че всички без изключение се отварят за високочестотните енергии и преживяват животопроменящи трансформации. Забележително е и друго – стават вече две и повече години, откакто не се е случвало на курсовете по Акашови записи, които провеждаме в „Гайа“, някой да не съумее да влезе в контакт със Записите – 100% успеваемост. Постоянно ни се обаждат хора, които са имали разтърсващи духовни преживявания или спонтанно са влезли в контакт с нови за тях енергии, а пък ние, от своя страна след проверка установяваме, че тези енергии са от висш порядък. При нас самите се отвориха нови възможности и енергии, които след проверка прилагаме за свое благо и това на другите. При нас, днешните обитатели на планетата Земя, буквално е спрял експресният влак за Шамбала – Града на възнеслите се учители, на Просветленото съзнание, на Финалното сбъдване, и в този влак има място за всички ни. Нека се възползваме от тази уникална възможност и да позволим на Новото, което ни облива, да се прояви чрез нас. Има само две съществени пречки да го приемем – инертността и страхът. Отдавна изследвам и двете в себе си и в други хора, и знам на какво са способни. Знам колко лесно е да сбъркаш собствения страх за обективна реалност и тогава той застава на пътя ти като планина и възходът спира. С леността е по-лесно да се бориш, защото е по-лесно да я различиш, но страхът се маскира като здрав разум, като предпазливост или пък като въздействие от някакви външни фактори. И ние започваме да се борим с несъществуващи врагове, да се браним от мними опасности, а истинският враг е вътре в нас – Страха. Сега е моментът да творим с небивал замах, да създаваме свои методи, техники и учения, да приемаме нови енергии, да откриваме себе си по всевъзможни начини, да се доверим на Вътрешния си учител. Нека не позволим на старото съзнание, на старите модели, на инертността и страхът да ни отнемат неповторимия шанс, който нашето време ни предлага. Нека си подадем ръце да вървим заедно, а когато има нужда – и да си помагаме един на друг да не забавим крачка. Нека не позволим на това уникално ново време и тези нови енергии да ни подминат. На добър час!

Искам повече хора да са информирани за възможностите, които имаме, така че да направят най-правилният за тях избор. Аз забелязвам, че щом помисля за нещо, то се сбъдва на следващия ден (с известна действена подкрепа от моя страна). Намирам се като в страната на чудесата… Със страховете съм се справил в много голяма степен, но с инертността и ленивостта работя все още. Забелязвам, че щом се увлека прекалено много в нещата от ежедневието, започвам да губя енергия и чудесата намаляват. А това увличане идентифицирах като инертност. Затова благодаря на Петър. Той каза още, че „можем да хванем влака за Шамбала, като цената е „осъзнатост“, а валутата „искреност“". Бъдете осъзнати, искрени и изобилни!

Петте най-важни съставки в храните и опаковките, които трябва да избягвате

http://www.bio.bg/index.php?p=84&l=1&id=744

Пестициди

За тях е изписано много и всеки знае, че това са химикали
създадени с идеята да са токсични, за да убиват плевелите и
насекомите. Разбира се, най-лесния начин да ги избягвате е да
купувате био продукти и да не ги използвате при отглеждането на
домашните плодове и зеленчуци.

Ако все пак трябва да избирате
конвенционално отгледани култури, полезно е да знаете, че ябълките
и прасковите поемат най-много пестициди. Царевицата, грахът и
динята са сред плодовете и зеленчуците, в които има най-малко следи от пестициди дори да не са органично отгледани.

Бисфенол А и Перфлуорни химикали (BPA и PFCs)

Какво е бисфенол А и защо трябва
да го избягвате?

Бисфенол А (познат още като BPA) е синтетичен естроген използван за втвърдяване на поликарбонатните пластмаси (от които са направени голяма част от пластмасовите бутилки и бебешките
шишета), както и за епоксидни смоли, които се използват за опаковка на храни и покритие на съдове и кутии за храни и напитки. Проучване сред американците сочи, че 93% от тях имат следи от бисфенол в организма си. Доказано е, че излагането на бисфенол води до нарушения на ендокринната система, хормонални и репродуктивни нарушения, рак, сърдечносъдови заболявания, затлъстяване и други.
Както и с много други вредни вещества, бисфенолът е най-опасен за бебетата и малките деца. Намалете до минимум купуването на
опаковани и консервирани храни, защото в почти всички опаковки
(дори стъклените) може да има следи от бисфеннол А. Ако храните
бебето си с адаптирано мляко, избирайте това на прах, за което е
доказано, че има най-малко следи от бисфенол А. Избягвайте течната
и готовата за консумация бебешка формула. Купувайте пресни или
замразени зеленчуци, а не тези в консерви. В готовите за консумация
консервирани супи или паста са открити най-много следи от бисфенол А. Избягвайте пластмасовите опаковки, белязани с №7 или PC, особено за детски храни и напитки. Винаги, когато имате възможност съхранявайте продуктите в стъклени, а не в пластмасови опаковки. Когато нямате избор, предпочитайте тези обозначени с номера 1, 2,
4, 5. Тези пластмаси не съдържат бисфенол А и са по-безопасни за
храните. Не слагайте пластмасови съдове в микровълновата и не ги
пълнете с горещи течности. Поставяйте ги на най-горния рафт в
миялната машина, където водата е по-хладка или ги мийте на ръка. Не
използвайте стари и надраскани бутилки от вода. Използвайте бутилки от неръждаема стомана без пластмасово покритие.

Какво представляват перфлуорните химикали и защо са вредни?

В смейството на перфлуорните химикали (или PFCs) влизат тефлона и скочгарда. Използват се за покривен слой на мокети, дрехи, мебели и опаковки за храна. Те не се разграждат в природата и остават в човешкото тяло, причинявайки редица нарушения като ниско тегло на новородените бебета, рак, безплодие, повишен холестерол и проблеми с черния дроб. Най-често PFC се използва за покривен слой на опаковките за мазни храни и незалепващо покритие на тенджери и
тигани. Когато се нагреят тези съдове отделят токсични частици и
газове. Затова предпочитайте съдове от неръждаема стомана или
чугун. Намалете консумацията на опаковани мазни храни и фаст фууд.

Ще откриете полифлуорни химикали в кутиите за пица, опаковките за
сандвичи, пликчетата за пуканки за микровълнова, опаковките за
масло и пържени картофки.

Растежни хормони и антибиотици

Етикетът БИО на млечните и местните продукти означава, че животните, от които са произведени тези храни не са отглеждани с помощта на антибиотици и хормони, които да стимулират производството на повече
мляко или натрупването на по-голяма маса. Изследванията показват, че консумацията на месо и млечни продукти, в които има остатъци от растежни хормни и антибиотици може да доведе до рак и безплодие.

Психологът Росен Йорданов : Детето в нас вика за помощ

Интервю на Десислава Дърева, в-к Новинар от 30.11.2006 с все по-актуално съдържание.

Росен Йорданов е на 37 години, психолог, магистър, н.с. І ст., работи в Института по психология на МВР, сектор „Експертна психологична дейност“, разследва престъпления, извършени срещу и от деца.

- Какво прави децата жестоки, агресивни? Защо деца убиват деца? Задаваме си въпроса „Какво става с нашите деца?“. А всъщност с децата става това, което става с нас.

- Точно така е. На хората не им харесва и очакват да е нещо по-различно. Защото възрастните са безпомощни. Те самите се нуждаят от помощ. Всъщност децата в нас са безпомощни. У всеки възрастен неговото дете си живее. Ние постъпваме много по-малко зряло. Например – 90% от шофьорите се държат като деца, движи ги импулсът да са по-бързи, да нарушат правилото, да следват желанията си. Те не могат да контролират собственото си поведение. Във всеки човек живеят 3 инстанции – родител, възрастен и дете. По начина, по който те си взаимодействат, се определя психичното здраве на човека. Нашето общество не е психично здраво.

- От какво боледува обществото?

- Ние живеем в условията на постоянен страх и тревожност дали ще успеем. Живеем във вълче време. Правим стъпки от едно състояние в друго, смесиха се много пластове, липсва консенсус около някакви основни ценности. Опитваме да се присъединим към европейските ценности, но не сме ги интернализирали като вътрешно състояние в себе си. Какво означава да мислиш демократично? Какво означава демократичното право да говориш? Какво означават отговорността, толерантността?

- Правото на другия да бъде различен от теб, ти да бъдеш различен от другите…

- И не като декларация, а като вътрешно състояние. От един налаган колективизъм отидохме в краен индивидуализъм. Децата у възрастните се чувстват несигурно. Онова, което ги възпитаваше, вече го няма. Те се оказаха във време, където всеки залага на своя инстинкт. В едно изследване Колин Търнбоу описва африканското племе ики, което е чудесна илюстрация как едно общество може да деградира. Това номадско племе е имало територии за ловуване. Когато се обособяват държавите, се свива пространството, в което те ловуват и живеят. Настъпва изключителна, фатална деградация на социалната структура. Индивидуализмът и желанието да оцеляваш стига до такава степен, че майките гледат децата си до третата година, после ги гонят. Децата повече нямат право да се върнат. И да се върнат, няма да получат нищо. Бащата, ако намери храна, я пази за себе си. Децата се обособяват в групи, които имат за цел не приятелството и солидарността, а оцеляването. Най-възрастните също са най-потърпевши – с тях се подиграват, не им дават никаква храна. Стига се до извратени жестокости – оставят едва проходило дете да се опари на огъня и се забавляват от това.

- Търнбоу е описал нашия живот. Това ли е пътят на жестокостта? Как човек достига до жестокостта?

- Човек достига до жестокостта, за да се примири със собственото си страдание. Трябва да си изключително психично здрав в тоя преход, за да не пожелаеш да разпростреш собствената си болка и страдание върху другите. У човек съществува една естествена тенденция – когато страда, да накара другите да страдат повече, за да може той да си каже – „Е, аз не страдам повече от другите, те са по-зле от мен“. Имаме две поговорки – „Ще си запаля къщата, за да изгори плевникът на Вуте“ и “ Я не сакам да съм добре, сакам Вуте да е зле“. В общество като нашето най-пострадали са най-слабите – децата и възрастните.

- Агресията при децата включва ли желанието за себеутвърждаване, за лидерство?

- Агресията стана стилизирана форма, стилизирана ценност на нашето усилие да се себеутвърждаваме. Възрастните постъпват агресивно, за да се себеутвърждават, не поставят границите, рамките на онези примери и ценности, които могат да ограничават агресията и да я правят конструктивна. И децата възпроизвеждат този модел.

- Това са децата на прехода. Те не са били родени, те не помнят никаква тоталитарна система, която да бъде обвинявана. Те живеят тук и сега в това време и виждат само това време. Те са метафората, присъдата на нашия живот. Има ли във вашата досегашна практика такива жестоки престъпления, извършвани от деца?

- Говореше се, че статистиката не се е променила особено. Сигурно е така. Но има изостряне, ескалация. „Качеството“ на действие се е променило драматично. Не си спомням, а и в практиката ми няма случай като този в Перник, когато едно дете разфасова собствения си приятел, а други деца удушиха свое приятелче. И преди са ставали убийства на деца от деца – в състояние на афект едното дете е блъснало другото, то е паднало, ударило се е и е починало. Но да убиеш хладнокръвно и да се себеутвърдиш по един абсолютно деструктивен, маргинален начин – именно тази деликатна граница е премината.

- Появяват се детски банди, които воюват с други банди, пребиват други деца. Расте агресията при момичетата като самозащита от тоталната агресия спрямо жената изобщо. Това не е ли естествена реакция на агресията в обществото?

- Тези групи се образуват не по принципа на солидарността, на взаимопомощта, не от желанието да бъдеш част от едно по-голямо цяло, а на принципа на оцеляването. Ти си даваш сметка, че за да оцелееш, трябва да си в група. Но да оцелееш, да се самоутвърдиш по един патологичен модел. Това не е чувството на свързаност, на емоционална съпричастност, което е в основата на една приятелска група.

- До каква степен това поведение е израз на недоволство срещу социалното разделение? Социалните гета са и образователни, духовни гета. Но момчето от Перник е от елитна гимназия. Няма къде да теглиш чертата, няма разделителна линия.

- Самото стратифициране на обществото довежда до крайности. Всички маргинални групи реагират срещу социалните правила. При нас това сега започва. Парадоксалното е, че има едно специфично смесване. Защото забогатяването не отразява традиция. Ставаш изведнъж нов барон и можеш да предоставиш на детето си най-добрите материални възможности. Но от духовна гледна точка можеш да му дадеш същото, което си самият ти. И ще го учиш точно на това, което ти възприемаш като ценност. А ценностите не се определят само от това, което притежаваш. И тук се размиват границите.

- Може би при децата от високата материална прослойка се появява чувство за безнаказаност, докато при другите е ответна реакция.

- Сещам се за социалната структура при вълците. При тях нещата са ясни, защото има ясен лидер. А в нашето общество лидер няма. Не само формален, а и духовен. Елитът ни не произвежда духовни лидери. Ние сме в културата на лустрото – ти си това, което притежаваш. Но все пак нашата културна традиция по някакъв начин ще ни запази. Има хора, слоеве и групи, социални и граждански, които удържат този процес. Психично здравият човек, като психично здравото общество може да интегрира своите различни части. Няма идеален човек, няма човек, който да е изпълнен изцяло с добродетели. Ние сме живи същества, пълни с омраза, с агресия, злоба, завист, ревност, благочестие, доброта, обич, любов. Психично здравият човек, като психично здравото общество интегрира всички свои части. Нашето общество е и гетото, и елитът, и прекрасният певец, и психопатизираният престъпник. Всичко това сме ние.

- Обаче всеки отрича всеки, отрича другите, отрича правото им на съществуване. Другият не е човек, не е личност, а пречка, обект, който трябва да бъде преодолян, победен, унижен, смачкан, дори убит.

- Описвате клиничната картина на човек със злокачествен нарцисизъм. Нашето общество се държи точно по този начин. Нашата нарцистична цялост и стабилност е много уязвима. Затова сме склонни на много остри реакции, отхвърляме от собственото си аз ония неща, които смятаме за неприсъщи, агресивни, неприятни. А същевременно се идентифицираме с един всемогъщ, огромен и силен „аз“ и разцепваме егото си на две противоположни части. Това създава изключителна уязвимост. Човек може да бъде много лесно засегнат, когато е нарцистично уязвим. В основата стои огромната тревога, че си непълноценен. Затова и агресията идва от усещането, че си уязвим и непълноценен.

- Някои нарекоха агресията при децата вик за помощ. Кой вика за помощ? Детето или детето в родителя?

- Детето в родителя вика за помощ чрез своите деца, чрез нашите деца. Викът не е на децата. Викът е на децата у нас.

- Според социолозите за 17 години над 70% от хората са изгубили своя статус, своето място в живота. И над 70% от родителите не се интересуват какво става с децата им. Казват – никой не го е еня за мен и мен не ме е еня за никого.

- Не съм напълно съгласен, че не се интересуват. По съм съгласен, ако кажем – зависи от какво се интересуват. Огромна част от родителите и от най-ниските, и от най-високите слоеве се интересуват децата им да постигнат високи оценки. Има трескава надпревара детето да учи езици. Хора, които едва свързват двата края, хвърлят пари за това. Но не се интересуват от психичното благополучие на децата си. Защото това е същото, с което не могат да се справят у себе си. В училището на моя син двама бащи се сбили, защото едното дете обидило другото. И бащите, вместо да се разберат като възрастни, да се скарат на децата си, те са се сбили в училището. Децата в тези бащи са се сбили. Какво да научат децата!

- Разбират ли децата какво вършат. Това дете на 9 години, което уби дете на 8, разбира ли какво прави?

- Разбира го по детски. Разбираш, че си направил нещо лошо, че за това може да бъдеш наказан, смъмрен. Но в дълбочина едва ли разбира, че другото дете няма повече да го видят родителите му, че те ще страдат, че то няма да има следващ рожден ден. То още не вижда пълния размер на загубата.

- Няма ли чувство за вина?

- Чувството за вина го има. То винаги е свързано с идеята за наказание. Сигурен съм, че тези деца изпитват вина дълбоко в себе си. Но отцепват това чувство от съзнанието си. Така реагират родителите. Защитните ни механизми са изключително незрели, примитивни. Проекцията, отцепването, отричането – това са нашите реакции като възрастни и ние ги предаваме на децата си.

- Ваши колеги казват, че нито момичетата от Пловдив имат чувство за вина, нито момчето от Перник. Те не проумяват, че са отнели човешки живот. Става дума за човешки живот, не за някаква беля, като да счупиш вазата.

- Много точно го казахте. Нашите ценности, нашето възпитание като родители е такова, че децата трудно диференцират разликата между това да направиш една беля и това да отнемеш човешки живот. Има страхотна девалвация на ценностите.

- Опитвам се да проумея мотивите. Момчето от Перник убива своя приятел, защото той е спечелил 4 лв. на покер – успехът е в сегашно време. Момичета от Пловдив убиха своята съученичка, защото била по-красива, имала отлични оценки и можела да успее в живота. Успехът е в бъдеще време.

- Бъдещето е във всички.

- Но те си мислят, че бъдещето е проектирано в това дете, а не в тях самите.

- И се връщаме към модела на иките – за да мога да възприема собственото си страдание, неблагополучие и усещане за неравнопоставеност, аз трябва да създам страдание у другите, да проявя жестокост, за да приема собственото си страдание. Това е моделът. Тези ценности на индивидуализма са доведени до екстремна форма. Затова няма граница между тези принципно различни неща – да счупиш вазата и да убиеш човек.

- Децата най-много обичат онези компютърни игри, в които, за да оцелееш, трябва да убиеш твоя противник и като го убиеш, спечелваш още един живот. Имаш няколко живота в играта. Само че в действителния живот имаш един живот. Дали детето си мисли, че като убие, спечелва още един живот?

- Не бих си позволил да допусна такава мисъл, защото е много тревожна. Мисля си за успеха. Единственото, в което са се вкопчили родителите, е детето да бъде образовано. Но има ли някакви социални пътища, кръстопътища, пътеки, които да са ясни как човек може да се развие? Няма. Тази латентна тревожност за това какво ще се случи, все още силно ни владее и я предаваме на децата. Ние не знаем какво е нашето бъдеще. Това предизвиква огромна тревожност у възрастните. Тя се инфилтрира у децата. Те не могат да я схванат по същия начин, но тя предизвиква напрежение, а напрежението предизвиква агресивни реакции.

- Какво отключва тази агресия, тази жестокост? В човека е заложена агресията, но еволюцията, възпитанието, знанието, културата, цивилизацията, религията го тушират, удържат.

- Въпросът е какво отключва патологичната агресивност, в която губиш разсъдък и си неспособен да се удържиш. В основата на тази агресивност е страхът, тревожността, усещането за дълбока непълноценност, която се инфилтрира в цялото общество. При онези, които са успели, тя е замаскирана зад формите на социалния успех.

- При тях тревожността е много голяма, защото могат да загубят този статус, тази сигурност.

- Докато при онези 70% усещането е за загуба на своята егоидентичност.

- Един учител каза, че деца на 10-15 години не могат да формулират тези и да ги защитават с аргументи, с думи, и затова си решават проблемите с насилие.

- Благодаря ви за въпроса, защото той дава друг много важен аспект на нещата. Всеки колега, който се занимава с конструктивна психология, психотерапия знае много добре, че езикът, словото удържа агресията. Когато говорим, ние вече контролираме нашите импулси, нашия емоционален живот.

- Журналистите работят с думите, политиците работят с думите. Но от това агресията не намалява.

- Много важно е кои думи се артикулират в пространството. Какво се случва с медийното пространство? То се насити с езика на агресията, с визията на агресията. Това е също фактор. Мегаломанията, заклеймяването, агресията – това са неща, които виждаме в политическото говорене, в медиите. Твърде много даваме воля на долнопробни профанизирани думи, изгубихме представата какво е добро и какво не е добро.

- И отнийде взорът надежда не види…

- Някои виждат надежда в големия европейски брат. Това е също една инфантилна нагласа.

- По-скоро утопична.

- Утопична и нездрава донякъде, защото зрелият човек, възрастният в нас би трябвало да ни каже „Ако ние сами не се справим с проблема, няма да се променим“. Детето в нас ни кара да си казваме – винаги ще има един по-голям брат, който ще ме защити, ще ме спаси от моята агресивност, ще ми постави рамките и ще ме спре. У много хора има очакване, че Европа ще спре нашата престъпност. Това е изключително инфантилно. Ние очакваме някой да ни спаси от нашата лошотия, агресивност, мързел, завистливост, ревност към успеха на другия.

- Всъщност това е очакването на комплексирания човек, на комплексираното общество.

- Това усещане за непълноценност ни прави изключително чувствителни и агресивни. В момента тече една мегаломания по посока на българския национализъм. И обратната теза – тотален нихилизъм. Нихилистите, псевдокосмополитите твърдят, че едва ли не националната идентичност е нещо архаично, срамно, неевропейско. Тези две крайности са отражение на комплексарщината, която ни води. Ние преминаваме от едно общество в друго. И минавайки, приличаме на виното, което не се утаява.

- Според мен приличаме на уплашено дете, което се спуска с кану по планинските бързеи.

- Не знам дали имаме състезатели по рафтинг.