Джон Бейнс за хипсосъзнанието и херметизма
Наскоро в книжарницата попаднах на автора Джон Бейнс. Днес установих, че съм чел книгата му за хипсосъзнанието още по времето, в което учехме със съпругата ми в Марков колеж. В „Хипсосъзнание“ Бейнс твърди, че хората могат да бъдат в състояние на сън или в състояние на будност. Повечето от нас са в състояние на сън и си сънуват по цял живот. В „Хипсосъзнание“ Бейнс дава упражнения, с които да достигнем до истинска будност. Ето и част от предговора на „Хипсо“:
<<Бързите социални, политически и технологически промени в съвременния свят с нищо не ни помагат, когато се стремим да извлечем някакъв смисъл от пъстрата картина на живота. Зад всички трудности, които срещаме по житейския си път в търсене на „отговора", се крие един-единствен основен факт, причина за безброй ненужни недоразумения, нещастия, страдания и разочарования. Този факт е ниската будност на човека.
Тъй като съзнанието ни непрекъснато се лута между бъдещи тревожни събития, които още не са настъпили и вече минали изживявания, които не могат да се променят, ние живеем в нещо като полусън и ни е отнето самото „битие". Неограниченият потенциал на човешкия дух е вкаран в рамките на тясна замръзнала програма. Тя ни държи в плен чрез лошото образование, лошите навици и диктата на обществото, което насърчава ненужното бързане, повърхностното мислене, стремежа към лесни удоволствия и бягството от истинския живот. Неусетно попадаме в духовен капан, който все по-бързо ни отдалечава от единствената съществена реалност - настоящия момент.>>
Звучи ли ви познато?
Всъщност Джон Бейнс е само псевдоним. Дарио Салас Сомер е истинското име на автора, който е издал седем книги, разкриващи ученията на древните. Лично аз вярвам, че хората живяли някога, са били далеч „по-цивилизовани“ от днес.
Книгата, която чета в момента се казва „Тайното учение“. Следващата книга, която ще захвана се казва „Науката за любовта“. Искам да ви споделя увода от „Науката за любовта“:
<<В животинското царство всеки вид има „колективна душа", която действа като невидима ръководеща сила и управлява инстинктивното поведение на животните, например регулира възпроизводството, сезонната миграция, маркирането на територия и т.н. Доколкото човекът (хомо сапиенс) е животински вид, в неговата психика е заложена идеята за „колективна душа", известна още като централен компютър, който поддържа начина на съществуване на вида, ограничава и/или забранява свободната воля, индивидуалното мислене и индивидуалната еволюция. Тази „колективна душа" е описана от Юнг като „колективно подсъзнание" и чрез нея индивидът получава наследственост, която управлява поведението, външния вид, чувствата, действията и мислите му. Човек вярва, че действа по собствена воля, но всъщност се подчинява единствено на указанията на колективната душа, поради което трябва да се примири, че ще сподели съдбата на ближните си, освен ако няма щастието да се добере до херметическо училище. Чрез изучаването и прилагането на херметизма индивидът си припомня, че наследствеността му съдържа и друга част - „божествена искра" или „дух", който дреме в най-дълбоките кътчета на неговото същество.
Херметическата наука е достигнала до нас чрез учението на Хермес Трисмегист, най-големия мъдрец на древния Египет и тъй като е едновременно практична и съвременна, тя е също толкова актуална днес, колкото е била при зараждането си. Краткото определение, което авторът дава на херметическото учение, е „мъдро използване на природните сили", тоест съзнателно използване на природните закони. Човекът като микрокосмос на Вселената е предмет на природните закони и не може да ги избегне. Ето защо, като се впише в контекста на законите на Природата, които досега се е опитвал да заобикаля, пренебрегва или управлява, той ще постигне познание за вътрешния си свят. Въпреки огромните постижения на науката и техниката през последните години, самият човек не се е променил значително. Мозъкът му принципно работи по същия начин, както и преди 2000 години. Действията му продължават да се определят от същите страхове, омраза, страсти и тревоги. Макар да дава познания за материята и енергията, науката не хвърля никаква светлина върху духа и онези сили, които пораждат и поддържат живота. Овладяването на външния свят е успешно, но на вътрешния свят е нула, поради което много малко хора могат със увереност да кажат: „Познавам себе си".
Херметизмът е висшата наука за Вселената, която се гради на седем херметически принципа или закони на Природата, които са:
1. ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
2. ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
3. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИЯТА
4. ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА
5. ПРИНЦИП НА РИТЪМА
6. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
7. ПРИНЦИП НА ЗАРАЖДАНЕТО
Тези принципи са основни, тъй като ясно и просто потвърждават взаимоотношенията на човека като микрокосмос на Вселената с всичко друго. Принципът на съответствието: „Както е горе, така е и долу" сочи, че има съответствие или прилика между всички космически явления и изучаването на тази аналогия ни дава възможност да разгадаем неизвестното, като започнем от известното. Законите на Природата диктуват, че ако хвърлим камък в някое езеро, това просто действие един ден по някакъв начин ще окаже влияние върху границите на Вселената. По аналогичен начин отрицателното поведение на един индивид може да стане причина за омраза и отхвърляне, докато съзнателното позитивно поведение на друг има потенциал да промени както неговата психика, така и психиката на други хора.
Принципът на полярността ни показва, че нежеланото може да се унищожи просто като променим полярността му и гласи: „Всичко е двойствено; всичко има полюси; всичко има две противоположности; сходните и несходните неща са едно и също; противоположностите са идентични по същество, но се различават по степен; крайностите се срещат; всички истини са само полуистини; парадоксите могат да се изгладят". Например, възможно е да променим вибрацията на омразата във вибрация на любовта както в собственото си съзнание, така и в съзнанието на другите; стресът може да бъде поляризиран по пътя на съзнателното релаксиране, нетърпимостта чрез разбиране и съчувствие, инерцията чрез активност. Накратко казано, изкуството на поляризацията се превръща във фаза на менталната алхимия или трансмутация, позната на древните и съвременните херметици и използвана от тях. Способността за преобразуване, произтичаща от дълбокото разбиране и овладяване на природните закони, е магическата сила на херметизма. Практическото му използване е осезаемо и не бива да се губи в интелектуални теории и мистицизъм. Всъщност физическата ни действителност и ежедневието са идеално поле за прилагане на тези принципи и за изпитване на резултатите. Херметизмът дава на новопосветения ключовете за постигане на трансценденталния акт, с който човек се издига над животинските си инстинкти, задейства и проявява висшата си интелигентност на истинско човешко същество. Да надхвърлиш себе си. Това е ключът към херметизма.>>
Спомням си, че в „Изумрудените скринжали на Тот атланта“ пишеше, че Хермес Трисмегист и Тот от Атлантида са наименование на един и същи човек или божество. Интересно е също, че голяма част от информацията в скринжалите и от херметизма е част от всяка позната ни религия.
Радвам се, че на света има хора, които споделят това знание с нас. И същевремено се учудвам, че книги писани през 80-те години на миналия век ми попадат едва сега в ръцете – около 30 години след издаването им.

